В момента е силно разпространено "телесно дисморфичното разстройство" или BDD (Body Dismorphic Disorder) и почти никой не го познава достатъчно добре! Ежеминутните натрапливи мисли, че все нещо в моя образ не е достатъчно съвършено - нос, устни, коса, бюст, крака, ръст и изобщо всяка част на тялото може да стане мишена на това патологично вторачване.
На този проблем не се обръща достатъчно внимание и рядко се предприема психотерапия за него. Напротив, по линия на налудничавите самокритики се предприемат всевъзможни козметични корекции!
Пред огледалото се стои с часове, а животът се пренася в Инстаграм и социалните мрежи. Там ежедневно се съпоставяме и съизмерваме с другите "перфектно красиви" същества. Снимки от всякакъв ъгъл и всевъзможни филтри подхранват илюзията за съвършения образ. Съдържание вече няма! Има само двуизмерни образи.
Личността се превръща в селфи. Животът вече не е триизмерен и реалният свят губи стойност. Единствено виртуалният свят има смисъл! Аз живея в моя Инстаграм акаунт. Истината се замества с илюзия. В момента, това представлява животът на един тийнейджър и не само!
Последствията могат да бъдат чудовищни! Не само карикатурните корекции на гърди, устни и скули и не само напомпаните с цената на сериозна химия мъжки тела! Тийнейджърите в момента поставят под съмнение всичко, което им е дадено от природата, включително и пола си!
"Имам криза на идентичността" казват! Имам биполярно разстройство, имам депресия, имам шизофрения, имам полова дисфория!
За тях диагнозата вече е заместител на идентичност и личност. Заявяват я с гордост! Най-после съм разбрал "кой съм аз"! Защото в този брутално медиен свят, се чувствам НИКОЙ!
Уравнението в главата на младия човек е:
"Щом не съм известен, следователно съм никой"! Така диагнозата се превръща в някаква отличителна черта, нещо различно, нещо уникално! С какво да блесна и аз?! Да бъдеш "обикновен човек" е ужасно! Да работиш от 8 до 17.00 е ужасно! Аз няма да съм като другите! По-добре "луд", отколкото обикновен! Ще се представям като биполярен, например, и без това настроенията ми непрекъснато се променят!
Нищо не ми се прави защото "съм в депресия", не мога да си подредя стаята защото "имам ADHD", не ми се учи защото "имам дислексия". Диагнозата се превръща в "моята същност" и личност! Имам право да бъда "себе си"! Изобщо, имам повече права, отколкото задължения!
А околните са длъжни да ме приемат, да ме разбират и да ме подкрепят! Това е новото нормално! Пасивна агресия и пубертетски бунт, прикрити зад страдание! Тийнейджърите са намерили начин да прекрачват границите чрез болестта! Защото когато имаш диагноза, никой не може да ти държи отговорност за поведението!
И така съвременният тийнейджър формира своята идентичност около подобни "ценности". Започва да планира и организира живота си изцяло около своя ОБРАЗ. Съдържание няма! Вече не се работи върху душата, а само върху тялото! Ходи се на фитнес и се събират пари за операции!
В България този проблем е епидемия и най-страшното е, че не се вземат мерки! Живеем в паралелни светове с едни млади хора, които изкривяват действителността и превръщат фантазиите си в реалност. Наблюдаваме безпомощно как се превръщат в карикатури. Докато един ден не се наложи да лекуваме последствията от техните безумни избори и интервенции! Отново родителите ще трябва после да "ги събират с лъжичка" и да понесат тези последствия на собствения си гръб!
