Най-често срещаните обяснения за агресията между учениците звучат така:

Децата са агресивни, защото играят игри с насилие и защото гледат филми с насилие!

Децата са агресивни, защото родителите не им обръщат внимание!

Децата са агресивни, защото днешната младеж е разглезена и за нищо не става!

Почти никога не се споменава, че самата образователна система има своя голям дял отговорност за насилието в училище! Вместо това, в системата се търсят съвсем други дефекти!
Ремонтират се училищните сгради, сменят се дограмите, пребоядисват се стените, актуализират се заплатите, пренаписват се учебниците...
Вече десетки години обаче, в самия учебен процес нищо съществено не се е променило!

Да разгледаме живота на един гимназист (тъй като агресията, вербална и физическа, се развихря в гимназията).

Първо, за да се добере до избраното от него училище, в най-общия случай, кандидат-гимназистът трябва да премине през задължителните матури по български език и математика, без значение дали го бива по математика, което в общия случай е рядко срещана дарба или наклонност.
Затова, в общия случай, повечето деца всъщност не учат в гимназията, в която са искали, просто защото не са били приети там. С това, една от първите им мечти се е изпарила в небитието!

Така или иначе, дали ще са в елитно или в не толкова елитно училище, накрая учебната програма пак си остава еднаква за всички!
Задължителните предмети са задължителни за всички! Преподаването е напълно еднакво за всички! Изходът също е еднакъв за всички, а той е следният – от гимназията, колкото и да е специализирана тя, не се излиза с никаква адекватна професия!
Всички в България автоматично живеят с нагласата, че за да имаш ценна професия, трябва задължително да учиш висше образование!
Друг е въпросът, че много често и след висшето образование пак не излизаш особено подготвен за практическия професионален живот... но разбира се, амбициозният родител планира висше образование в чужбина!

И така, средностатистическият гимназист ходи на училище цели пет години с ясното съзнание, че голяма част от нещата, които учи, изобщо няма да му потрябват. Повечето от тези неща дори не го интересуват! Човешко е!
При нас възрастните е абсолютно същото – интересуват ни само няколко области!

Всеки ден, гимназистът се прибира от училище и ако е съвестен, започва да пише домашни, с което работният му ден почти ежедневно достига осем и повече астрономически часа!
Средностатистическият гимназист няма особено много свободно време и енергия да се посвети на любимите си неща! Но откъде накъде той ще има други любими неща?! Нима има нещо по-важно от училището?!

С това стигаме до първото гигантско противоречие, което невротизира главата на средностатистическия гимназист – от една страна той знае, че гимназията няма да го направи самостоятелен и независим човек (нали после го чакат още пет години учене!), но от друга страна тя му е наложена задължително и му се обяснява, че е нещо изключително важно!
Ако не мисли само и единствено за уроците си, той е един калпазанин!
Как да не те преследва усещане за безсмислие и чувство за несправедливост по време на цялото гимназиално образование!

В националната образователна система всичко е усреднено!
Преподава се с едно усреднено темпо, в което тези, които схващат по-бавно от средното, така или иначе трябва да се оправят сами или изостават... а тези, които схващат по-бързо, просто умират от скука!
Индивидуален подход няма! На образователната система не ѝ пука какво харесваш и в какво си добър! Няма значение! Всички ще учат еднакво и математика, и химия, и физика, и биология, и география и т.н.... колкото повече, толкова повече... както е казал Мечо Пух!
Накрая усредненото темпо води до едни усреднени и дори посредствени резултати!
Не ти се дава възможност да усъвършенстваш това, в което си добър, а ставаш посредствен по всички предмети! Важно е количеството!

Второто гигантско противоречие, с което се невротизира съвременният гимназист е посланието, че е още малък!
"Недей много да философстваш, защото още нищо не разбираш!"
Същевременно от него се очаква да се държи отговорно, защото вече не е дете!
Хем е дете, хем не е дете! Гимназистът е получовек, от който се очаква да има отговорност на възрастен, но права на дете, т.е. почти никакви!
Получава скромни джобни и няма особено много опции да заживее самостоятелно или да си изкарва пари чрез платена работа!
В общия случай, подрастващите се чувстват достатъчно големи още на 15-16 годишна възраст, но законът ги третира като деца чак до 18!
И изведнъж хоп, ставайки пълнолетен, преминаваш към света на възрастните и трябва да си подготвен за живота!
На 17,364 години все още не си пълнолетен, но точно на 18 вече си възрастен, ей така изведнъж!

Гимназията продължава цели пет години, а ако е ефективна, тя спокойно би могла да продължава не повече от три години!
Съвременните деца имат капацитета да са пълнолетни още на 16 г., но ние насила ги държим "в затвора" излишно дълго време!
С нас е било същото, но когато станем родители, сякаш всичко забравяме или просто системата вече ни е пречупила, ние ѝ се подчиняваме и я налагаме на собствените си деца!

Средностатистическият гимназист ежедневно прекарва времето си затворен в едно помещение с хора, които изобщо не е избирал по свой вкус и с които няма почти никакви общи интереси!
Индивидуалният интерес на всеки от тях е да си изкара оценките и да си ходи!
Всеки ден прекарва по 6-7 часа с 25-30 човека, от които повечето са му напълно безразлични или направо антипатични.
Още на първия учебен ден, пред класа се представят само учителите, но на учениците не се предоставя възможност официално да се представят един на друг.
Нима тяхното име и тяхната личност имат някакво особено значение?!
Не е ли достатъчно, че си имат сериен номер в дневника?!
Класът е просто група случайно събрани хора, които трябва пасивно да седят пред една дъска, гледайки си гърбовете и записвайки скъпоценното познание, изсипано от всемогъщия учител!
Ученическият клас е просто сбирщина от хора на еднаква възраст, а не е никакъв колектив/отбор/екип!
За да има поне елементарно разбирателство в една група, трябва да има екип, а за да има екип, трябва да има обща цел!
Учениците нямат никаква обща цел! Всеки си има своя лична цел!
Нито пък има лидер, който да работи за тяхното превръщане в екип.
Класният ръководител ги занимава само с организационни въпроси и им обяснява какви са им задълженията!

А какви права имат учениците?
Почти никакви! Имат само задължения!
Нямат право да си избират програмата, нямат право на свободно време, защото домашните са задължителни, нямат право да учат със свой ритъм...
Определя ти се в колко да ставаш, в колко да лягаш и кога точно да имаш ваканция!
Също така нямаш право и да се обличаш точно както си искаш!
И как се нарича институция, в която нямаш права, а само задължения? Затвор!

Насила затворени хора без особен избор няма как да не станат агресивни!
Събрани накуп без обща цел и без взаимни симпатии... какво очакваме да изпитват един към друг тези подрастващи? Да се обичат и уважават?
Кой точно ги учи на това в училище?!
Учат ги да уважават системата, да уважават знанието (пълна абстракция!), да уважават учителите, родителите си, държавата, Васил Левски, Христо Ботев и прочее...
Къде точно в учебния процес им се казва как да се уважават един друг? Кой точно им създава някаква обща цел, общ интерес или смисъл?

Толкова ли е трудно поне да ги подредим да седят в кръг и да виждат лицата, а не гърбовете си?!
Толкова ли е невъзможно да им позволим още в гимназията да развиват това, в което имат талант, а да не им убиваме енергията с неща, които не ги вълнуват?!
Толкова ли е трудно да признаем, че същинската цел на образованието е да ги научи да оцеляват и не можем ли най-сетне да започнем да ги учим да оцеляват ЗАЕДНО, а не по отделно?!
Още в училище започва това прословуто българско "да се спасяваме по единично" и образователната система не прави нищо, за да ни научи да живеем като общество!
С редки изключения, никой от учителите не работи върху тези въпроси и това не е по тяхна вина! То просто не се предвижда в учебния план!
Тогава защо се изненадваме на агресията в училище? Тя е напълно закономерна, както във всяка подобна затворническа институция!
Ако не се реформира и осъвремени, училището ще продължава да произвежда едни озлобени затворници!