„Преди да започнете да се лекувате, помислете дали сте готови да се откажете от онова, което ви разболява.“- Хипократ
Психотерапия и личностно развитие не са едно и също нещо, което просто да обобщим с названието психология! За психотерапия говорим тогава, когато при нас идват хора с конкретен проблем, симптом и страдание, както и с лично взето решение за неговото преодоляване.
Първата стъпка е човекът наистина да осъзнава, че има проблем, както и да пожелае да го разреши, да подобри качеството си на живот, да предприеме лечение и промяна. Без тези условия, успешна психотерапия е невъзможна. Не може друг да реши вместо нас, че се нуждаем от терапия, дори това да е вярно. Тъжно, но факт! Често живеем с близък човек, на когото обаче не можем да помогнем само защото той не осъзнава, че има проблем или го отрича и подценява.
Друг парадокс е, че повечето психични симптоми са формирани като някакъв опит на психиката да се справи с по-дълбок проблем. Този опит е неуспешен, тъй като влошава качеството на живот, но въпреки това, психиката настоява да се придържа към него като към патерица, която отказва да пусне. Това разбира се не помага на терапията, удължава процеса, а в някои случаи го прави дори невъзможен. Именно поради такива причини е важно предприемането на психотерапия да бъде лично и осъзнато решение.
Личностното развитие предполага мотивация, дисциплина, поставяне на цели и правилна организация на времето. Това са волеви и съзнателни действия, които обичайно не са непосилни за един здрав човек, но не така стоят нещата тогава, когато има болестен симптом и страдание. За тях се изисква психотерапия и съвършено различен подход от „тренировката на духа“. Ролята на терапевта е да ви помогне да успеете да разговаряте напълно откровено и честно със себе си и с близките ви, докато не постигнете възможно най-задълбочено разбиране, приемане и пълноценни взаимоотношения.
Има хора, които заявяват с гордост, че не им е изтрябвал психотерапевт и че те могат да се справят сами, като често се подразбира, че психотерапията, според тях, е излишно занимание или признак на слабост, лигавщина и каприз! Съществуват някои предразсъдъци относно психотерапията, които не отговарят на реалните й цели, постижения и стойност!
Със сигурност има много хора, които изобщо не се нуждаят от психотерапевт, така както има хора, които не се нуждаят от кардиолог например и това е чудесна новина за тях! Но това не може да означава, че кардиологията е излишна специалност, разбира се! Трябва да се подчертае, че психотерапията не е вид хоби или мода, нито се практикува с разглеждане на Фейсбук, Инстаграм, Тик-ток и други социални мрежи, а се прилага там, където наистина има необходимост, проблем и страдание!
Ако едни хора се справят сами с трудностите си, има други, които не могат или не желаят, и в това няма нищо "ненормално". Едва ли някой би изглеждал "ненормален" ако не може сам да си смени гумите или маслото на колата, например. Със сигурност има хиляди области, за които изобщо не можем или не желаем да се справим сами. В тези случаи става въпрос не за слабост, а именно за сила - силата да познаваме възможностите си и да поискаме помощ там, където не се чувстваме компетентни или знаем, че ще ни отнеме твърде много усилия да си блъскаме главата сами.
Да потърсим помощ със сигурност е по-добрият вариант, отколкото "да караме с летни гуми през зимата", от небрежност и поради подценяване на проблема. Не всяко занимание с психологически теми обаче, се нарича психотерапия. Ако искаме да се самоусъвършенстваме, това по-скоро се нарича личностно развитие, а с неговото постигане се занимава коучингът и добрият ментор например, или различни обучения и тренинги, както и четенето на тонове популярна литература, свързана с любимата ни философия, религия и психология.
Тъжното е, че много хора пренебрегват психологическото измерение на живота и не вземат мерки за психичното си здрави. По този начин те вредят не само на себе си, но и на околните. В този смисъл, тези, които предприемат психотерапия не само, че не са "слаби хора", а тъкмо обратното - те са силни, смели, отговорни, интелигентни и самокритични хора, с които е удоволствие да се работи.
Важно е психотерапията да бъде разграничавана от педагогиката! Терапевтът не е даскал, който ще ви дава наставления и домашни задания, за да ви изпитва, да ви пише оценки и да ви даде диплома! „Пълноценният живот“ не е част от общообразователните предмети и има абсолютно различно съдържание за всеки отделен човек! Психотерапията ще ви помогне да напишете вашето собствено съдържание, а когато успеете, отличната оценка ще ви я напише самият живот!
Психотерапевтът не изнася лекции по "правилен живот", тъй като няма общовалиден модел за такъв живот - нито индивидуален, нито семеен. Всеки човек и всяко семейство изобретява собствения си модел и ако този модел устройва всяка една от страните, не нарушава закона или чужди права, и не носи страдание никому, значи точно той е "правилен". Хората често предполагат, че психологията ги съпоставя с някаква общоизвестна дефиниция за "нормалност" и се опасяват, че не са достатъчно "нормални". Всъщност, психотерапията борави с понятия за болест, страдание, здраве, удовлетворение и пълноценност, а не с етикети за "нормалност".
Психотерапията е специализирано познание, умение и експертиза, за които са били положени дългогодишни усилия (минимум пет години), каквито не могат да бъдат заменени от приятелски разговор или четене на каквато и да било литература в тази област. Ако искате да подходите наистина отговорно и дълбоко индивидуално към проблема, по-смислено е да се обърнете към психотерапевт. Да, важно е терапевтът да бъде избран внимателно или по препоръка, но още на самата първа среща ще усетите дали искате да работите точно с този човек или не. Никой няма да бъде обиден, ако прецените, че това не е "вашият терапевт".
Затова е добре предварително да си помислите поне за някои важни за вас критерии. Как си представяте вашия терапевт : от какъв пол е, на каква възраст е, какъв е семейния му статус, има ли деца, или пък нищо от това не е от съществено значение за вас. Важна е разбира се и самата личност на терапевта, неговите житейски убеждения и нагласи, излъчването, емпатията, креативността и таланта да докосва същинските въпроси, както и усещането за дълбоко разбиране, които са напълно индивидуални за всяко взаимодействие.
Важно е да си давате сметка за тези въпроси, когато си избирате терапевт и да се доверите на собствената ви интуиция, а не само на препоръките или популярността на специалиста.
Също е важно да разграничите от какво всъщност имате нужда - от окултно познание, от астрология, нумерология, ясновидство и пр. или от наука. Психотерапията не е точна наука, но се базира на научно познание за човека - хуманитарна наука! Това означава, че се стреми да постига резултати, да проверява обективно и да надгражда тези резултати. Затова терапията е винаги двустранен процес.
Психотерапевтът не знае предварително в каква посока ще тръгне този процес, защото всяка среща с човек е напълно индивидуална и неповторима. Пациентът задължително участва активно в своето лечение, като смисълът на думата пациент тук не е "болен човек", а човек който има търпението да извърви един път навътре към себе си.
В този смисъл, психотерапията не би трябвало да е някакво мъчение, а пътешествие, което разкрива нови хоризонти и много нови гледни точки. Психотерапията е помогнала на много хора и значително е подобрила качеството им на живот. Да се обърнеш навътре към себе си, да бъдеш откровен и да разбереш от какво имаш нужда, е най-смисленото занимание за всеки един човек.
Съществен е въпросът за разликата между психолог, психиатър и психотерапевт, за която хората не са напълно информирани:
Психология е общообразователната дисциплина, която после може да има няколко възможни професионални приложения, но само тя не е достатъчна за практикуването на психотерапия, без допълнително обучение. В този смисъл психотерапията е по-задълбочена, дългогодишна и специализирана подготовка именно за работа с психологически проблеми на хора, търсещи подкрепа и лечение. Ако търсите такава психологическа помощ, препоръчително е да не пишете в интернет просто «психолог», а по-скоро «психотерапевт».
Психотерапевт е специалист, прилагащ определени техники за терапия, която не е медикаментозна, а самият той задължително е преминал през лична терапевтична работа за опознаване на себе си. Тези техники са различни според школата, в която е избрал да се обучава. Има няколко основни психотерапевтични школи, като всеки метод има своите предимства и недостатъци. Психотерапевтът принадлежи на своята теоретична доктрина и школа, поддържа обмен с колеги и супервайзъри, редовно актуализира своите познания с участие в специализирани конференции и събития, и членува в международно призната асоциация на тази школа. Психотерапевт обикновено е специалист, който не само е завършил психология, психиатрия или друга хуманитарна специалност, но и допълнително е преминал през дългогодишно обучение в терапевтичния метод, който си е избрал - това може да е психоанализа, когнитивно-поведенческа терапия, системна/фамилна терапия, психодрама, арт терапия и други. Това означава, че не всеки психолог е психотерапевт, нито всеки психотерапевт е задължително психолог.
Що се отнася до психиатрията - това е специалност, която задължително предполага цялостно обучение по медицина и допълнително обучение за лечение на психични заболявания. Това лечение най-често е медикаментозно. Следователно, не всеки психиатър е психотерапевт, освен ако допълнително не е бил обучен в някои от съществуващите психотерапевтични методи. Има психични заболявания, за които медикаментозната терапия е неизбежна и трябва да се посети психиатър. Един добър психотерапевт също ще ви насочи към психиатър, ако установи, че това се налага според съответното състояние. Напълно е възможно психиатър да бъде формиран също и като психотерапевт и съответно да прилага както медикаментозно, така и психотерапевтично лечение. Много школи обаче смятат, че двата вида лечение - медикаментозно и психотерапевтично, когато се налага да се комбинират, трябва да бъдат предоставени от двама различни специалиста, а не от един и същ.
И така, ако не знаете към кого да се обърнете, можете да се консултирате с психотерапевт и той ще ви насочи към психиатър, ако се налага или ще ви предложи психотерапия, като ви представи метода, с който работи, приблизителната продължителност на лечението, като времетраене, брой и цена на сеансите. На този етап, такъв тип лечение не се поема от здравната каса, но повечето терапевти правят усилие да предложат достъпна формула за всеки клиент.
Успешната психотерапия не би трябвало да бъде безкраен процес. Много хора се опасяват, че ще трябва твърде дълго да се занимават със себе си, а не разполагат с това време, нито с тези средства. Практиката показва, че добри резултати се постигат за общо 10-15 сеанса, по един или два сеанса седмично, като онлайн терапията дава точно толкова добри резултати, колкото и терапията на живо, но за предпочитане е разбира се, да има и няколко срещи на живо.
Важно е също да се отбележи, че психотерапията не е задължително болезнен процес, напредва се бавно и постепенно, според индивидуалната готовност на пациента, като повечето техники будят предимно интереса и любопитството на участващите, а не слагат сол в най-дълбоките им рани. Сълзите в терапията са освобождаващи, а не потискащи. Психотерапията е една малка грижа за себе си, която полагаме само един или два часа в седмицата, а нейните ефекти дълго резонират в бъдещето.
При всички положения, преди да се предприеме психотерапия, е важно да бъдат изключени всякакви съмнения за органично заболяване, което би могло да даде картина на психологически симптоми. Ако имате такива съмнения, е редно да си направите необходимите изследвания.
От своя страна психотерапията може да бъде индивидуална, семейна и групова, според вашите предпочитания или спецификата на съответния проблем. Известно е например, че груповата терапия е много успешна при проблеми с различни видове зависимости - хазартни, алкохолни, наркотични, хранителни и други зависимости. В по-голямата част от всички психологически проблеми обаче, индивидуалната и фамилната терапия дават отлични резултати.
От психотерапия се нуждае всеки, който изпитва психическите и телесни симптоми на стреса, страховете, паник атаките, фобиите, натрапливите мисли, депресивните състояния или екзистенциалните и житейски кризи на средната възраст, в семейството, с децата и тийнейджърите, в работата или в общуването. Самочувствието и самооценката също са много важен обект на изследване както в терапевтичната работа, така и в тренингите и обученията за личностно развитие.
Медикаментозната терапия е част от психиатричното лечение на редица психични заболявания, докато психотерапията разполага с множество техники за себепознание чрез интроспекция, анализ, диалог, инсайт, ментализация, арт терапия, психодрама и др. Психологията изследва мислите, чувствата, емоциите, ценностната система и светогледа, които всеки човек формира индивидуално и според средата и културния контекст, в които е отгледан и възпитан. Психотерапията използва това индивидуално изследване и взаимодействие с пациента за постигане на терапевтични резултати, лечение на психичния симптом и значително подобрение в качеството на живот.
© 2026 Family Therapy
Адаптация и програмиране: Крис Дизайн Арт ЕООД.