Майчинството е свещено и жените имат вроден майчин инстинкт!

Доколко това е естественото състояние на жената и доколко е внушено с хилядолетни очаквания?

Жената е устроена да износва и да ражда деца, но доколко е устроена да ги отглежда?
И особено да ги отглежда предимно сама? Защото точно така се случва на практика в по-голямата част от семействата. Майката си го отнася! Ако децата са болни, тя ще будува, тя ще отсъства от работа, най-често тя ще ги води и прибира от детски градини и училища... И така минимум 18 години – доста голяма част от нейния живот!

На всичкото отгоре, когато е посветила цялата си младост и е организирала цялото си време около това свещено занимание, идва моментът, когато трябва да остави порасналите си деца да си гледат своя живот, а тя да не им се меси и да си намери някакъв друг смисъл в живота! След осемнадесет години, посветени на отглеждане на деца, повечето жени вече са забравили да имат особено много други радости и тогава просто продължават да живеят в очакване на следващите деца – внуците!

А когато семейството се разпадне, което се случва все по-често, положението става още по-страшно за жената!
Тя е длъжна да си гледа децата! По един неписан закон е длъжна! Ако например реши да ги остави на баща им да ги отглежда, ще бъде заклеймена като лоша майка и направо чудовище!
И така, купища майки си отглеждат децата сами и наистина е съвсем правилно да бъдат наричани самотни майки! В задълженията за детето те буквално са изоставени от другия родител и законът напълно позволява това да се случва ежедневно!
Е, така се борим срещу демографската криза! Стимулираме жените да не смеят да имат повече от едно дете... а скоро дори и нито едно!

Ако раздялата е минала през съда, бащата обикновено се бори настървено не за децата си, а за възможността да плаща минималната издръжка (дори никаква, ако беше възможно!) и с това почти се изчерпват всичките му задължения!
Той остава свободен човек с доста повече свободно време и с доста повече свободни средства, в сравнение с майката! А тази практика се възприема съвсем нормално от обществото и никой не вижда нищо нередно в това!
Та нали майката е по природа устроена да се саможертва за децата си! Пълно табу е да откаже да се саможертва!

Интуитивно младите момичета усещат тази очевидна несправедливост и все по-малко изпитват това така естествено желание да раждат и да отглеждат деца!
Около тях семействата се разпадат, кариерата на жената се разпада, когато се отдаде на децата си, разпада се социалният ѝ живот и дори външността ѝ се разпада. Понякога дори желанието ѝ за живот се разпада, но ние нямаме право да говорим за това!
Та нали една жена е длъжна да прелива от щастие за това, че ражда и отглежда деца?! Нима има нещо по-хубаво от децата на тоя свят?! Нима животът има смисъл без деца?!
Ако някоя жена смее да изпитва чувства, по-различни от гореизброените, то тя е смятана за болна и направо ненормална! И се започва социалният натиск над момичетата:

Хайде, няма ли да се жениш?! Времето минава! Кога ще раждаш?! Няма да ти остане време за второ!

Така по веригата се внушава на всяко същество от женски пол, че е задължително да ражда и отглежда деца!
Жената със своите уж равни права, всъщност няма право да се противи на този "естествен" ред! Има право, но само на теория! На практика, всичко и всички наоколо я притискат да постъпва като останалите жени!
Безумието е, че я притискат, без обаче да могат да ѝ гарантират абсолютно никаква сигурност и права на бъдеща самотна майка!
Защото тъжната истина е, че дали ще живеят с мъж или без мъж, в своите задължения на родител повечето жени си остават сами!