Травма и посттравматичен стрес

В плен на ужаса и болката

Травма

„Човекът, който е претърпял травма, често ще се опита да я повтори в различен контекст, защото не е в състояние да се отърве от преживяното или да намери начин да го интегрира в живота си.“ - Зигмунд Фройд

Напълно естествено е травматични събития като загуба на близък човек, насилие и други извънредни събития да ни изведат от равновесие за известен период от време. Проблематично става тогава, когато този период се проточва твърде дълго или започва да въздейства на почти всичките ни решения, общуване и срещи с нови хора. Преживяването на траур например, преминава през закономерни етапи и времетраене, които са почти идентични при всички хора. Пълната психична преработка отнема около две години и преминава през етапи на отричане, гняв и тъга, докато не завърши с примирение и успокоение. Това е "естественият" начин, по който протича преживяването на скръбта при здравите хора. Проблем установяваме тогава, когато някой от етапите не може да бъде преодолян и човекът остава в негов плен за необичайно дълъг период от време или по извънредно мъчителен начин. Любопитно е да се отбележи, че загуба на любим човек не означава само физическата смърт, но също и раздялата, изневярата и разводът се преживяват с подобни за етапите на траура емоции и представляват сериозни сътресения в живота на човека. Травмиращи преживявания могат да бъдат също и загубата на работа, преместването в друг град или държава, тежко заболяване или всякакво друго събитие, което представлява радикална промяна за човека, неговата ценностна система и начин на живот.

Повторение на травмата

Едно забележително откритие на Фройд е именно тенденцията травмата да бъде преповтаряна в живота тогава, когато не е преодоляна. Той въвежда концепцията за повторение на травмата, според която хората парадоксално и неосъзнато повтарят травматични преживявания в опит да ги преодолеят или да им придадат ново значение. Тази тенденция обаче не води до излекуване, тъй като страдащият не е в състояние да осъзнае и интегрира болката от миналото. Фройд открива парадоксалната тенденция на психиката към инертност и себеразрушение, които понякога ни водят към гибелни решения и поведение.

Психотерапевтичната работа позволява да се разпознаят, назоват и евакуират болезнените и мъчителни чувства, както и да се даде глас на неизречени и потиснати конфликти, разочарования и спомени. Полезно е също и да се обсъдят личните убеждения на пациента относно понятията за живота и смъртта, доброто и злото, вярата и атеизма. Съществуват интересни техники, които позволяват евакуиране на потиснатите чувства и страхове, както и за осъзнаване на същинските екзистенциални убеждения на пациента. Напълно възможно е например човек, възпитаван в религиозни убеждения, всъщност да изпитва дълбоки съмнения на тази тема или обратното, съществуват атеисти, които се чувстват ощетени от липсата на религиозно чувство, както и всякакви други убеждения, за които не се говори в ежедневието и човек рядко си дава сметка за тяхното влияние в живота му. 

Страхът от смъртта

Темата за смъртта също представлява тема-табу за много хора, които всячески избягват да мислят за нея. Това обаче не означава, че тя спира да съществува и да оказва своето силно въздействие в живота им. Страхът от смъртта може много успешно да бъде изследван в един психотерапевтичен процес и да разкрие множество неподозирани пластове. При различните хора, този страх има различени лица, измерения и значения. Например, практиката показва, че страхът от смъртта не е само общовалидния страх от пълното и окончателно изчезване от този свят, а при някои хора би означавал също и страх от „неосъществени намерения, планове и амбиции“, „неизпълнен дълг или очаквания“ , „неродени деца и изчезване без оставена следа“ и пр., или пък страха, че смъртта би причинила безутешна скръб на близките, за които човекът изпитва силна отговорност да се грижи. Изследването и осъзнаването на такива страхове, винаги води до значително намаляване на тяхната сила и натиск, както и до преодоляване на излишни суеверия, безсмислени сложни церемонии и магически ритуали или ирационални решения, като например да пропътуваш 3000 км. с кола, само и само да избегнеш летенето със самолет! 

Замитането под килима на толкова съществени теми, свързани с живота и смъртта, абсолютно с нищо не допринася за поддържането на психологическо здраве. Нашата индивидуална житейска философия е изключително важна и трябва добре да я познаваме и усъвършенстваме - тя може както да ни разболее, така и да ни излекува. 

Травматичните преживявания могат да бъдат:

Лични травматични преживявания:

- Сериозна злополука (катастрофа, падане, изгаряне и др.)
- Телесно или сексуално насилие, изнасилване
- Емоционално или физическо малтретиране в детството
- Смърт или загуба на близък човек
- Раздяла или развод (особено неочаквани)
- Предателство от близък човек
- Диагностициране с тежко заболяване (лично или на близък)
- Аборт или преживяване, свързано със загуба на бременност

Социални и обществени събития:

- Природно бедствие (земетресение, наводнение, пожар и др.)
- Терористичен акт или масово насилие
- Бежанство, миграция по принуда, живот във военна зона
- Безработица и финансова нестабилност
- Живот в среда на социално изключване или дискриминация
- Кибертормоз или онлайн насилие

Свидетелство на травма (вторична травма):

- Свидетел на инцидент или насилие
- Помощник или спасител (медик, пожарникар, полицай), изложен на чужди травми
- Гледане на насилствени или шокиращи видеа (особено при деца и чувствителни хора)

Други форми на травма:

- Преживяване на тормоз в училище или на работното място
- Загуба на дом или бедност
- Осиновяване или раздяла с биологични родители
- Живот в семейство с алкохолизъм или наркомания