Криза на идентичността, екзистенциална криза, криза на средната възраст

„Средната възраст е моментът, когато човек започва да осъзнава, че не всичко, което е желал в младостта, е всъщност това, от което наистина се нуждае.“  - Джон Стайнбек

Пътища и кръстопъти

Кризи закономерно възникват в преходен етап от живота, от една възраст към друга, като тази възраст разбира се може да варира индивидуално. Например, понятието за средна възраст днес обхваща един доста дълъг период от 30 до 50 години, в зависимост от това кога човек е завършил образованието си, кога е станал самостоятелен, кога е създал семейство и пр.

Има и теории, според които животът циклично се променя приблизително на всеки 7 години, като тези промени не са съпроводени непременно с катаклизми, но поставят предизвикателства за адаптация към изискванията и нуждите на новия етап. Например, преходът от детството към ученическия живот на 7 годишна възраст, после преминаване към гимназиалния етап на 14 годишна възраст, следват годините за избор на професия и преминаване към самостоятелен начин на живот, както и етапът за създаване на семейство и пр. Семейният живот също преминава през закономерни етапи и кризи, които двойките или преодоляват или се разпадат.

Криза на средната възраст

Кризата на средната възраст е период, в който човек започва да преживява съмнения относно качеството на живота си, своите цели и лични постижения. Този етап може да бъде свързан с усещане за разочарование или несигурност по отношение на бъдещето, тъй като човек осъзнава, че може би е преминал през половината от живота си и започва да се пита дали е изпълнил своите мечти и дали не е пропуснал важни възможности. Кризата на средната възраст може да се прояви по различни начини, включително:

- Преразглеждане на постиженията: Човек започва да се съмнява в своите успехи и да прави равносметки на житейския си път до момента.
- Търсене на нови цели и преживявания: Често този етап е свързан с желание за нови изживявания, промени в кариерата или отношенията, или дори физическа промяна.
- Загуба на чувство за младост и добра форма или желание за връщане към по-младите години: Това може да доведе до опити за връщане към младостта, например чрез покупка на скъпи вещи или започване на нови хобита и нови връзки, както и естетически интервенции по тялото.
- Проблеми в отношенията: Възможно е също така да се появят конфликти в личния живот или партньорските отношения, като хората започват да се питат дали тяхната връзка или семейство им дават необходимото удовлетворение.

Екзистенциална криза

Екзистенциалната криза може да бъде предизвикана от различни фактори, като важни житейски промени (например загуба на близък човек, развод, неуспехи или травматични събития), както и от философски и религиозни въпроси относно съществуването, смъртта и смисъла на живота. Това е състояние, при което човек изпитва чувство на празнота, безсмислие, отчаяние, объркване или несигурност относно себе си, своите цели, ценности, роли в живота или принадлежност към определена среда.

Импулсивните решения предизвикват нови проблеми!

При тези кризи, психотерапевтичната работа е изключително полезна, за да се предотврати вземането на прибързани импулсивни решения, предприемането на рисковани начинания и радикална смяна на посоката, която може да се окаже пагубна за човека. При криза на средната възраст, понякога хората се държат точно както в пубертета и преминават към необмислени действия. Всички нерешени до този момент конфликти и въпроси изплуват на повърхността и човек се опитва да навакса пропуснатото и да поправи предишни грешки. Това може да доведе до нови, още по-сериозни грешки, които да вгорчат втората половина от живота му.

Раздялата с младостта е вид траур, който всеки човек преживява по свой начин, но етапите на траура са закономерни и първият от тях е отрицанието. Всички сме виждали в обкръжението си хора, които отричат значението на възрастта и обявяват, че «възрастта е просто някакво число». 

Страхът от остаряването

Вярно е, че начинът по който се чувстваме и изглеждаме на определена възраст е индивидуален, но все пак за всички е валидно, че остаряването е неизбежен и необратим процес, колкото и да се съпротивляваме. Модерната козметична индустрия и пластична хирургия предлагат физическа трансформация, с която да се борим със старостта, докато психотерапията предлага психологическа трансформация, с която да приемем възрастта си, без драма и страдание, а дори с благодарност.

Да достигнеш до напреднала възраст е привилегия, която за съжаление не е дадена на всеки. Зрелостта и остаряването имат огромни предимства, които младостта не може да предложи. За да се харесваме в старостта си, най-важно е зад гърба си да виждаме един пълноценно изживян живот. Затова е хубаво да живеем осъзнато и да вземаме мерки за проблемите си, преди средната възраст да ни застигне "неподготвени".

Животът не е кратък, но младостта е кратка!

Често казваме, че животът е кратък. Всъщност животът не е кратък, но младостта наистина е доста кратка и на всичкото отгоре дава илюзията, че ще продължи вечно! Докато един ден не се събудим на 40! Да, може упорито да настояваме, че годините след 40 са като „втора младост“, но все пак е сигурно, че вече не сме „първа младост“! 

Същинската младост представлява едва една трета от целия ни живот, ако не и по-малко, затова е добре да я използваме пълноценно и на време, а не около 40 изведнъж да се сетим, че тя е безвъзвратно отминала! Освен това, ако се чувстваме пълноценно единствено в младостта си, тогава вероятно сме пропуснали да изградим истински удовлетворяващ смисъл на нашето съществуване.