Изневяра и ревност

„Ревността е не само лична емоция, а резултат от семейни или партньорски модели на комуникация и поведение, които поддържат тези чувства.“ – Миланска школа

Ревността често е изтъквана като сериозен проблем в двойки, в които тя се преживява като липса на доверие, свръх контрол, собственическо чувство, усещане за тормоз, затвор и липса на елементарна свобода на действие в ежедневието. От своя страна, ревнуващият е обсебен от непрестанни съмнения, страх и чувство за несигурност, с които не успява да се справи. Важно е да се идентифицира за какъв тип ревност става дума – дали тя е провокирана и основателна или е свързана с въображаеми подозрения. Така наречената „патологична ревност“ почти никога няма реални основания и е свързана с дълбока неувереност и преживени травми в миналото, страх от изоставяне, съмнения в собствената стойност, нереалистичен идеал за любовта, преживени разочарования от родител или от другия пол като цяло, неуспешни минали връзки, и всякакви други неразрешени лични проблеми. Възможно е такава ревност да е настъпила след реална изневяра в двойката, но каквато и да е причината, за нея трябва да се вземат мерки, тъй като тя постепенно подкопава отношенията и понякога излиза извън границите на всякакъв здрав разум.

Разбира се, има двойки, в които ревността се преживява като нещо напълно естествено и дори като знак за жив интерес, страст и любов от страна на половинката. Всяко семейство има свои собствени правила и възгледи не само за ревността, но и за повечето житейски въпроси. Конфликти възникват тогава, когато двамата партньори имат различни възгледи и преживявания по тези важни теми, като съответно всеки един е убеден, че именно неговата философия е правилната.

Семейната консултация успява да изясни за какъв тип ревност става дума и какви са възгледите за верността и предателството на всяка една от страните. Има убеждения, според които дори помислите и фантазиите за друг човек представляват изневяра, до убеждения, според които моногамията така или иначе е напълно неестествено състояние. Ревността може да представлява както страх от загуба на любимия човек, така и завист, че той „се забавлява без мен“ или най-вече страх от унижение и загуба на достойнство, което не е същото като да се страхуваш да не загубиш половинката си. Освен семейните сеанси, препоръчително е да бъдат предприети и индивидуални сеанси с човека, който изпитва непреодолима и болезнена ревност, ако разбира се той осъзнава, че тази ревност несъразмерно и значително надхвърля реалните основания. С ревността може да се работи така, както се работи и с други видове форми на страх, неувереност и несигурност, които имат своите дълбоки корени в миналото, още преди създаването на тази двойка.