Много са хората, и мъже и жени и деца, които не винаги успяват да се владеят и избухват по вербален или физически начин, като това значително влошава отношенията с обкръжението им, а може също да доведе и до сблъсък със закона. Преди да се премине към техники за овладяване на емоциите, е важно да се анализират и разберат механизмите, които отключват раздразнителността и гнева.
"Да броим до десет" преди да реагираме не е никак изчерпателен метод, не помага в дългосрочен план или във всякакви ситуации. Важно е да бъдат осъзнати така наречените тригери на гнева, или "бутоните", които винаги се включват при определени обстоятелства, думи и действия. Често тези бутони активират рефлекси, които са изградени у нас още от детството и някои ситуации автоматично "ни връщат" към стари травми, без да си даваме сметка. Затова силата на гневната реакция понякога многократно надхвърля силата на дразнителя и на провокацията.
Много често, гневът е следствие от дълго потиснато недоволство, например. Осъзнаването на тези автоматизми и техния произход, много помага за овладяване на проблема. Преди да се опитваме да контролираме своя гняв, трябва да се опитаме да го разберем. Много е важно да се отбележи, че контрол на гнева и емоциите никак не означава просто "да им запушим устата", а означава да се научим да ги изразяваме по неразрушителен и цивилизован начин!
Гневът не е сила!
Най-често, гневът не представлява проява на сила и агресия, а тъкмо обратното - той е израз на безсилие и отчаяние. Това безсилие и отчаяние или не са били чути, разбрани и уважени, или не намират по-приемлив начин да бъдат изразени. Изблиците на гняв често са последвани от чувство за вина, срам, съжаление, смущение и загуба на самоуважение. Разгневеният човек обикновено знае, че "се е изложил" и осъзнава, че когато не успява да се владее, не предизвиква уважение, а единствено страх.
Съществува обаче агресивно поведение, което цели именно да доминира и да всява страх, и то рядко е последвано от съжаление и разкаяние. Такъв тип насилие трябва да бъде разпознато навреме и да се вземат мерки, които са в правомощията на органите на реда, а не на психотерапевтите. Това не означава, че с насилник не може да се работи терапевтично, но такава терапия е възможна единствено ако той осъзнава, че има проблем и желае да го реши.
Сила или насилие
Гневът сам по себе си не е "лоша" емоция, която трябва окончателно да бъде премахната от човешката психика, а освен това той е свързан с определен тип темперамент, за който не може да се твърди че е "погрешен или излишен"! В крайна сметка, гневът и непримиримостта са в основата на множество революции и социални промени, които са подобрили живота на милиони хора и са били адекватен отговор на дългосрочно потисничество и несправедливост! Има войни, които трябва да бъдат водени до край, както и конфликти, които са неизбежни.
Страхът от конфликти и "замитането под килима" са не по-малко вредни от неконтролирания гняв. Мълчанието и отхвърлянето на комуникацията също представляват форма на насилие, която рядко се признава и отбелязва. А дълго потисканият гняв може да се превърне в депресия или в соматично заболяване. Гневът е проблематичен тогава, когато е силно преувеличен и неадекватен на самия дразнител. В такива случаи е видимо, че ние не реагираме на това, което се случва тук и сега, а всъщност реагираме на нещо повторяемо и дълбоко травматично от миналото, което още не сме преработили, разбрали и преодолели.
По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!
Гняв и раздразнение могат също да бъдат основателни чувства при поредния неуспешен опит за комуникация, за която отговорност носят и двете страни. В такъв случай е добре да се предприеме семейна терапия, в която да се изследват взаимоотношенията и начините, по които двойката прави опити да решава конфликтите. Семейната терапия няма за цел на всяка цена да запази семейството, а по-скоро да възстанови качествения диалог, за да се разкрият същинските потребности на всяка една от страните.
В този смисъл, ако една семейна терапия завърши с раздяла в двойката, това по никакъв начин не означава провал в отношенията или в терапията. За провал може да се говори единствено там, където има непреодолими конфликти и непълноценен съвместен живот, от който страдат и двете страни (и всички засегнати страни като децата, например), без да предприемат действия да се разберат или разделят.
Психотерапия и Медиация
Възможно е също да се организира семейна медиация – пред-съдебна процедура за решаване на конфликти, която спестява дългогодишни бракоразводни дела и семейни войни. Тази процедура е препоръчителна за семейства, които са взели решение за раздяла/развод и искат подялбата на правата, задълженията и ресурсите да протекат сравнително гладко, докато семейната терапия все пак представлява опит за спасяване и подобряване на отношенията в двойката. Тя в никакъв случай не се изразява във вземане на страна в конфликта и отсъждане „кой е крив и кой е прав“. Много двойки несъзнателно очакват именно такъв арбитраж и всяка страна се опитва да привлече терапевта на своя страна! Един добър терапевт трябва, разбира се, да остане неутрален и безпристрастен, тъй като според принципите на семейната терапия, проблемът не са хората или всеки един от тях по отделно, а само и единствено техните отношения.
Семейната или системната терапия има приложение в още много други видове семейни и несемейни отношения и проблеми, свързани с децата, родителите, братята и сестрите, а дори и с колеги или други хора, с които сме обвързани в една обща система от взаимодействия и общ социален контекст.
© 2026 Family Therapy
Адаптация и програмиране: Крис Дизайн Арт ЕООД.