Съществуват всевъзможни фобии и страхове, с които всеки човек се справя повече или по-малко успешно. Има разбира се и полезни страхове - такива, които ни пазят, за да оцелеем. Страхът става токсичен тогава, когато вече не пази нашия живота, а започва да му пречи! Такива са например хипохондричните страхове - страхът от болести, от зарази, бактерии, мръсотия и пр. Парадоксално, страхът да не се разболеем започва сериозно да ни разболява! Това е широко разпространен страх, който често се трансформира в паник атака и блокира нормалното функциониране на много хора. Такова сериозно състояние не бива да се подценява и трябва да бъде лекувано, защото значително уврежда ежедневието, социалните отношения и дори физическото здраве на човека. Оказва се, че наистина можем "да умрем от страх" или както е казано: "Страхът не спира смъртта, той спира живота"! Странното е, че голяма част от тези пациенти обикалят всички видове лекарски кабинети, само не и този, който всъщност им е нужен - психотерапевтичния.
Натрапливи мисли и действия. Обсесивно-компулсивно разстройство
Към тази категория можем да причислим и така нареченото „обсесивно-компулсивно разстройство – ОКР“, тъй като много често това състояние представлява всъщност една генерализирана тревожност и неуспешен опит да се справим с нея. Всички церемонии и ритуали за контрол, които страдащият е изобретил, представляват всъщност опити да намали своята тревожност, своя страх от безредието и от нечистото - неуспешни опити! Защо са неуспешни? Защото абсолютната подреденост и перфектната хигиена са непостижими, освен ако изцяло не посветим живота си единствено на това занимание и въпреки това е сигурно, че няма да го постигнем. Но тези опити са неуспешни най-вече защото истинската причина за тревожността и страховете на страдащия далеч не се отнасят до реда и хигиената, а до множество други сериозни теми, за които той сякаш "не иска нищо да знае"!
Така животът се превръща в един слуга на перфекционизма, който взема власт и подчинява цялото ежедневие на човека, страдащ от ОКР и безсилен да му се противопостави. Парадоксално, този човек никога не успява да се успокои напълно, дори безотказно да слугува на страховете си. Животът на такъв човек става кошмар, както и животът с такъв човек! Както и при много други психични страдания, тези болни не приемат напълно, че имат проблем. Те сякаш биха предпочели околните да станат като тях, да повярват в същите ценности и да възприемат същите действия и навици. Болният сякаш не иска да се излекува, а иска "да разболее" всички останали. Това е упорито страдание, в което най-трудно постижимо е осъзнаването на проблема.
Панически атаки
Оказва се, че много често от страхове и панически атаки страдат именно мъжете. Културата обаче им е наложила да бъдат дискретни по този въпрос. Предполага се, че мъжът трябва винаги да бъде силен и смел, а моментите, в които той е обзет от непреодолим и нелогичен страх му се струват абсурдни и нелепи дори на самия него. Психотерапевтичното пространство дава възможност тези страхове да бъдат изговорени, изследвани и преодолени. Една от основните причини за тяхната упоритост е именно стремежът на страдащия да ги изгони! Страхът има особената природа да става още по-силен, когато го гоним и изпитваме ужас и отвращение от него. Така се наслагва още един страх - "страхът от страха" и паническата атака ни обзема лавинообразно. В психотерапевтичното пространство се научаваме не да гоним своите страхове, а да говорим с тях, да ги познаваме, разбираме и опитомим. Терапевтичните техники за тази цел са многобройни и дават отличен резултат!
© 2026 Family Therapy
Адаптация и програмиране: Крис Дизайн Арт ЕООД.