Светът се променя. Половете и ролите на мъжа и жената днес са по-различни от това, което са били в миналото. Тази промяна е неизбежна и еволюционна. Проблеми възникват тогава, когато ни е трудно да я признаем и възприемем. Сравняваме и оценяваме поведението с отживели критерии и когато очакванията не се оправдаят, оставаме разочаровани.

Митът за силния и слабия пол

Не е задължително жената да бъде слаба, за да може мъжът да бъде силен. И не е задължително мъжът да бъде супермен, за да трябва жената да се отпусне изцяло върху плещите му. Прекалено голямото разминаване в социалния статус и финансовото ниво на двамата партньори, винаги имат своята висока цена, част от която е свободата и независимостта, разбира се. В момента, сред много жени се разпространява илюзията, че пълната материална обезпеченост, осигурена от "алфа мъжкар" е гаранция за успешен избор, щастие и безгрижие. Първо, подобен избор е постижим за твърде незначителен брой жени и второ, този избор има своите недостатъци и рядко е устойчив във времето. Тъкмо обратното, такъв избор излага на сериозен риск бъдещето на една жена, ако тя е организирала цялото си съществуване и благоденствие около "алфа" партньор. Тя трябва да заплаща безметежното си ежедневие с неугасваща младост, красота и свежест, което само по себе си е невъзможно или представлява сериозен труд и усилия, а не безгрижие. Същевременно професионалните и социалните й умения закърняват, излагайки на риск самостоятелното й оцеляване. Голяма е вероятността, този сценарий да отегчи до болка и двете страни и промените да станат неизбежни. Съвременна жена, която доброволно се отказва от правата, които й предоставя еманципацията, не си гарантира непременно лесен и удобен живот, въпреки привидностите. Същото важи и за мъж, чийто идеал гравитира около идеята за жена, която изцяло е посветила живота си на неговите нужди, на семейството и децата. Твърде е възможно в един момент той да се почувства като самотен и единствен "снабдител" на средства и комфорт, който няма никакво право да се огъне и да бъде слаб. А в действителност, един мъж има правото да бъде слаб точно толкова, колкото една жена има правото да бъде силна.

Митът за силната жена

Феминизмът е нещо като мъжемразие.

Феминизмът е сочен с пръст като причинител на множество злини. Жените си били вкарали автогол с този феминизъм и сами си вгорчили живота. Еманципираната жена се приема като някаква кастрираща и себедостатъчна амазонка, която потиска мъжете и сама си е виновна ако има труден и самотен живот. Трябва обаче да се подчертае, че да искаш равни права не означава да искаш равни задължения! Равноправие на половете не означава еднаквост на половете! Започва един двоен стандарт, в който от жената се очаква да изкарва пари, за да не тежи финансово, но да бъде все така кротка и покорна, така че да не накърнява егото на мъжа. Настава голямо объркване и се налага изводът, че на съвременния мъж е трудно да се угоди. Силната жена го плаши, а слабата му тежи и го отегчава! За да е достатъчно привлекателна, модерната жена трябва да бъде едновременно слаба и силна, зависима и независима! Всъщност, феминизмът не е мъжемразие, но често предизвиква точно обратното - женомразие!

Митът за женската моногамия

По природа, мъжете не са моногамни, за разлика от жените!

Никой не е моногамен по природа - нито мъжете, нито жените. Моногамията е въпрос на съзнателен избор и културни особености, а не е природна закономерност. Жената има нужда от разнообразие точно колкото и мъжа. В продължение на хилядолетия, от жената се е очаквало да бъде моногамна и нейната сексуалност да бъде повече от скромна и дискретна. Всякакви прояви на своеволие и разкрепостеност са били потискани и порицавани! Моногамията е втълпявана на жените, а не е част от нейната природа! Къде стои разнообразието в класацията на приоритетите е въпрос на индивидуална ценностна система, а не на пол и природа.

Митът за женската меркантилност

Жените са златотърсачки!

Има и такива, разбира се! Ако един мъж разглежда внимателно физическите дадености и качества на жената, или преценява нейните детеродни способности по възрастта й, например, това се приема за напълно естествено негово право. Когато обаче жената преценява способностите на един мъж да се грижи, да издържа семейство и да се справя социално и финансово, това се приема осъдително. Както навсякъде в животинския свят, жената се стреми да направи своя избор сред възможно най-успешните мъже от нейното обкръжение и да увеличи шансовете за оцеляване на бъдещите си деца. Тя трябва също и да се увери в реалните умения и намерения на един мъж да инвестира и проектира бъдещето си точно с нея. Меркантилността няма нищо общо с инстинкта за съхранение!

Митът за богатия мъж

Ако един мъж изкарва достатъчно пари, около него винаги ще има много жени.

Да, много жени, но какви точно?! Той е застарял, затлъстял, груб и арогантен, но може да заведе жена си на Малдивите! Колко жени ще са очаровани от такава сделка? Не и такива, които имат независимост, достойнство и добър вкус! Или пък той изглежда прилично, но не се интересува от нищо друго, освен от парите и кариерата си! Жена му има нужда от внимание, но вместо това получава диаманти и кожени палта! Колко време ще я правят щастлива? Докато не се появи първия по-галантен водопроводчик! Модерната жена има избор и е доста по-взискателна от жените в миналото. Вече не е никак достатъчно един мъж да разчита само на своя портфейл. Ако той няма и други интересни качества, парите му няма да привлекат особено интересни жени! И не е случайно, че все повече мъже усърдно тренират и поддържат външността си. Мъжкото тяло вече е обект на сексуален избор, точно както до скоро такъв обект беше единствено женското.

Митът за мъжката логика

Жените са различни и неразбираеми, а мъжете са еднотипни и предвидими

В някаква степен, този стереотип се поддържа и от научната общност. Още Фройд заявил, че не може да разбере съществото жена и от тогава това негово безсилие често се цитира като научна истина, върху която се градят множество сексистки изказвания от рода на: "Жената не знае какво иска"! Това е любимият извод на мъж, който изобщо не желае да даде, това, което жената е поискала, дори да не става дума за нищо грандиозно. За много мъже е въпрос на гордост да се противопоставят на женските желания, колкото и маловажни да са те. Все едно, като го правят, наблягат, че няма да има жена, която ще им заповяда! Всъщност, жените много добре знаят какво искат и дори го артикулират ясно и отчетливо, но като не го получават, стават силно недоволни, а другият пол с радост обобщава това недоволство с онзи извод: "Жената не знае какво иска"! Така, омагьосаният кръг се затваря и митът се затвърждава.

От друга страна, мъжете твърдят, че точно знаят какво искат и логиката им е безупречна, което ги прави предвидими и еднотипни. Но опитът показва, че това изобщо не е просто и очевидно. Много мъже се възхищават на успешните жени, но се плашат от тяхната решителност и независимост. Същото важи и за домакинята, която за кратко изглежда привлекателен избор, но после много мъже се отегчават от този удобен модел или страдат от неравностойно финансово положение в семейство, в което оцеляването е изцяло върху плещите на мъжа. Поради това често изглежда, че мъжете "не знаят точно какво искат".

Митът за женската манипулация

Жената може да накара мъжа да направи всичко, което пожелае, ако намери точния подход!

Този мит гради върху предишния, но още по-лесно приема, че "мъжът всъщност е прост" и цялото му поведение се базира на неговата сексуалност, която също била проста. Съществува цяла школа от жени, които са изградили своето учение на тази предпоставка! Такова псевдонаучно схващане е дълбоко сексистко както спрямо единия, така и спрямо другия пол. От една страна, то свежда мъжа до немощно същество без воля и индивидуалност, а от друга, изобразява жената като манипулатор, който няма право на спонтанност и истинско поведение, ако иска да задържи мъж до себе си. Съществува и още една сериозна последица - ако връзката се провали, вината пада изцяло върху жената - просто тя не е изиграла добре картите си, а мъжът е бил безмозъчен жертвен агнец! Разбира се, в такава теория, любовта се превръща в покер, в който трябва само да предугаждаш ходовете на опонента... за да му вземеш парите (и душата)!

Митът за мъжката дружба

Мъжките приятелства са много по-устойчиви и искрени от женските!

Мъжките приятелства често са без никаква дълбочина и освен теми като времето, политиката и футболни резултати, мъжете почти не обсъждат чувствата си и проблемите, както правят жените. Мъжете почти никога не говорят повече от половин минута по телефона и никога не признават никаква слабост - емоционална или финансова! Те наричат "брат" всеки, който би им помогнал да пренесат дивана в хола и разбира се, всеки, с когото могат да плюят жените. В мъжката дружба мъжът е "брат", а жената е "враг"! Не е чудно, ако такова приятелство просъществува, но колко искрено е, е друг въпрос! Когато влизат финансови интереси или съперничество за жена, мъжките приятелства рухват грандиозно, точно както женските! Все пак цялата човешка история е предимно изградена върху мъжки конфликти и предателства, а не върху женски, просто защото мъжете главно управляват света, въпреки скромните постижения на феминизма през последния век!