Стрес означава да се чувстваш непрекъснато под напрежение за ангажиментите, за сметките и за отношенията в притискащото време, което не достига за нищо и най-вече не достига за почивка. Хората намират време да си свършат задълженията, но да направят нещо приятно или да си починат, редовно остава на заден план. Стрес означава някак си да не бъдеш "при себе си" и почти винаги да правиш не това, което искаш, а само това което трябва! Стрес означава също и ежедневно да чувстваш напрежение в работата си или с партньора си, но и да нямаш сили, смелост и вяра, че нещо в тази ситуация може да бъде променено. Насилието, което упражняваш над себе си, за да търпиш и да се примиряваш, е системен стрес.
Илюзията, че стабилност означава да не променяш нищо!
Така животът се превръща в един безкраен дълг. Научени сме, че само полезните действия имат стойност, а почивката и забавлението са лигавщини и губене на време, щастието е илюзия и лукс, за който нямаме право да мечтаем, защото е достатъчно, че „има какво да ядем и най-важното е да сме живи и здрави“! Научени сме, че промяната не е непременно нещо хубаво и че стабилността означава постоянството и упорството години наред да правим едно и също нещо, да оставаме на едно и също място и с едни и същи хора, без да променяме нищо, колкото и да сме нещастни! И ние сме повярвали в това!
Работохолизмът е вид зависимост!
Стресът се превръща в едно хронично потиснато недоволство и горчив вкус от ежедневието, които накрая ни разболяват, дори физически - тогава идват така наречените психосоматични заболявания или дори автоимунни заболявания. Много често срещани негови проявления са също работохолизма и така нареченото прегаряне - странно състояние, в което самият стрес и напрежение започват да се превръщат в потребност и дори в дрога, докато не се предозираме! И точно както при наркоманията, зависимият обикновено отрича да има проблем, убеден, че всичко е под контрол.
Зад стреса често стои едно твърде преувеличено чувство за дълг и отговорност или непознаване на собствените ни нужди и желания. Сякаш сме забравили какво е да изпитваме удоволствие от почивката или да се отпуснем, без да се чувстваме виновни, че не сме свършили нищо полезно. Психотерапията изследва именно онова, което стои отвъд тези притискащи усещания за едно вечно задължение, неудовлетворима амбиция и тревожност от несвършената работа – работа, която няма край!
От какво наистина имаш нужда?
Никой няма пълната възможност да следва всичките си съкровени желания и потребности, но може поне да им даде глас и да ги чуе, вместо единствено да ги потиска или заменя със „залъгалки“. Поне част от тях могат да бъдат удовлетворени, а част от задълженията - да бъдат по-добре разпределени и споделени. Но ако не отделим време да изследваме, разберем и реорганизираме своето ежедневие, навикът и инерцията ни превръщат в роботи и дори в роби. Превръщаме себе си в средство за постигане на нашите собствени цели. А дали наистина това са нашите лични цели или идват от някъде другаде? В психотерапевтичната работа се изследват отговорите именно на тези въпроси - за своите и чуждите очаквания, както и на погрешно или правилно изградените ни понятия за смисъл, удовлетворение, контрол, граници, начало и край, печалба и загуба, успех и провал.
© 2026 Family Therapy
Адаптация и програмиране: Крис Дизайн Арт ЕООД.