Съвременният човек е изкушен от някои популярни идеи, които на пръв поглед звучат убедително и привлекателно, но всъщност са значително надценени и често криворазбрани. Много от тях прокламират способността да не бъдем слуги на своето Его, но всъщност затвърждават точно тази тенденция.

Митът за обичта към себе си

„Най-важно е да обичаме себе си.“

Да, важно е да изградим свои ценности и себеуважение и да се стремим към щастие. Но е също толкова важно да се научим да обичаме и другите, не само себе си. Съвременният човек често влиза във взаимоотношения без усилие за елементарна саможертва или себеотрицание. Самите тези думи вече сякаш са излезли от употреба. Не желаем да се разделим дори с най-незначителните си навици в полза на другия. Измерваме внимателно само това, което получаваме, и си тръгваме при най-малката спънка. Посветен на собствените си потребности и комфорт, модерният човек, който се учи да обича себе си, много скоро ще трябва да се научи и как да обича другия — освен ако не иска да живее сам със себе си.

Митът за безусловната любов

„Не трябва да се опитваме да променяме другия.“

Трябва да се опитваме — но само ако другият сам пожелае промяната. Ако оставаме винаги едни и същи и новите срещи не ни променят, никога няма да научим нищо ново. „Аз съм си такъв какъвто съм“ често е маска на ината и силното Его. Наивно е да очакваме безусловна любов — дори родителите ни поставят правила и условия! Ние самите не сме способни на безусловна любов. Ако близък непрестанно ни иска заеми без да ги връща, няма как да го обичаме такъв, какъвто е, без да пожелаем да го променим.

Митът за позитивното мислене

„Ако мислиш позитивно, всичко ще ти се нареди! Всичко зависи от теб!“

Позитивното мислене е полезно, но не е гаранция за успех. Не всичко зависи само от нас — понякога трябва и да можем да губим. Нагласата, че винаги трябва да сме успешни и позитивни, създава нереални очаквания и тежка отговорност. Отхвърлянето на тъгата и негативните чувства е вредно. Всички наши чувства имат право на съществуване — няма лоши чувства, има лоши действия.

Митът за вредата от мисленето

„Не го мисли толкова!“

Мисленето понякога е болезнено, но то е необходим процес. Методите за „отстраняване“ на мисленето — алкохол, прибързани действия — не решават проблемите. Физическата активност е чудесна, но не всеки проблем може да бъде решен със спорт. Понякога трябва да седнем и да помислим, още по-добре — да обсъдим проблема.

Митът за всемогъщото желание

„Можеш да постигнеш всичко, стига да го желаеш достатъчно силно!“

Този мит идва от псевдо-психология, която внушава, че сме почти всемогъщи. Той прехвърля цялата отговорност върху нас и пренебрегва обективните обстоятелства и социалните несправедливости. Има лимити — колкото и да желаеш да станеш астронавт, ако имаш физически ограничения, няма смисъл да губиш време. Тази философия често води до хронична неудовлетвореност и бърнаут.

Митът за свободата

„Аз съм свободен човек!“

Свободата е ценност, но личната ни свобода е силно ограничена от обстоятелства, време, пространство, финанси и дори от собственото ни тяло. Свободата често се заплаща със самота. Да бъдеш едновременно обвързан и свободен е труден баланс, който често причинява болка на другия.

Митът за безграничния избор

„Като не си ти, ще е някой друг!“

Да, изборът е голям, особено с онлайн запознанствата. Но вкусът ни остава ограничен — търсим едни и същи качества в различни хора и често се разочароваме. Освен това, изборът на теория е безграничен, но на практика невъзможно да имаш всичко, както е и с храната в супермаркета — няма как да изядеш цялата стока.

Митът за вечната младост

„Възрастта е само цифра. Важно е как се чувстваме!“

Времето тече еднопосочно и биологичното остаряване е неизбежно. Илюзията, че усещанията ни могат да надмогнат времето, води до разочарования. Козметиката и хирургията могат да подобрят външния вид, но не спират вътрешните процеси на стареене. Приятели, по-млади от нас, могат временно да ни върнат младостта, но рано или късно трябва да приемем старостта, ако искаме да живеем по-дълго.